„Емоционалната интелигентност е начин за разпознаване, разбиране и избор на начина, по който мислим, чувстваме и действаме. Той формира нашите взаимодействия с другите и нашето разбиране за себе си. Той определя как и какво научаваме… и е отговорен за до 80% от „успеха“ в живота ни.“
- Човешкото поведение в голяма степен е повлияно от емоции. Когнитивните процеси са мотивирани и силно повлияни от същата тази емоционална сфера. Емоциите оказват изключително влияние при взимането на решения и са неразривна част от човешката същност и от човешкото общуване, в т.ч. и в организационен контекст. В трудовата дейност човешкото поведение е подвластно на редица фактори, което резултира в различна степен на мотивация и ангажираност в трудовата дейност. Най-добро изпълнение на поставените цели и задачи може да се достигне чрез наличие на емоционална интелигентност на личността. Чувствата са неразривно свързани с начина, по който хората мислят и се държат, което ги прави важен фактор в управлението на хора и взимането на решения, пред които се човек се изправя всеки ден. Въпреки че липсата на контрол върху чувства е в състояние да породи пагубни последици, пълната им липса и отрицание също може да се окаже разрушителна. Интелектуалните и емоционалните способности в единство и балансиран синтез водят до взимането на балансирани решения. Емоционалната интелигентност като набор от способности, позволява да се използват емоциите за решаване на проблеми, които на пръв поглед имат изцяло прагматичен и рационален характер. Доказан факт е, че менталните структури, които управляват емоциите и чувствата, имат по-голямо влияние върху процесите на вземане на решение, отколкото логиката и разума. Нещо повече – емоциите имат много по-силно въздействие върху разума, отколкото обратното.
- Преди повече от десетилетие Даниъл Голман подчерта важността на емоционалната интелигентност в лидерството, като заяви пред Harvard Business Review: „Най-ефективните лидери са еднакви по един решаващ начин: всички те имат висока степен на това, което стана известно като емоционално интелигентност. Не че IQ-то и техническите умения са без значение… Те имат значение, но те са изискванията за начално ниво за ръководни длъжности. „. Познаването, разбирането и реагирането на емоциите спомага за преодоляването и редуцирането на стреса, както и за осъзнаването на това как Вашите думи и действия влияят на другите. Голман дефинира 5 компонента на емоционалната интелигентност: самосъзнание, самоуправление, емпатия, мотивация и социални умения.
- Емоционалната интелигентност, в своето единство от горе споменатите 5 компонента, е широко известна като ключов фактор за ефективното лидерство. Способността да наблюдавате себе си и емоциите си, както и да имате добра информираност за ситуацията може да бъде мощен инструмент за ръководене на екип. Лидерът, който няма емоционална интелигентност, не е в състояние ефективно да прецени нуждите, желанията и очакванията на екипа, който ръководи. Лидерите, които реагират спонтанно, без да филтрират и анализират емоциите си, могат да създадат недоверие сред служителите си и сериозно да застрашат работните им отношения. Реагирането с нестабилни емоции може да бъде пагубно за цялостната култура, нагласите и положителните чувства към компанията. Добрите лидери трябва да осъзнават себе си и да разбират как тяхната вербална и невербална комуникация влияе на екипа, защото лидерството е един от ключовите към мотивацията на служителите, а неразривен компонент за ефективното лидерство е емоционалната интелигентност.
- Емоционалната интелигентност е мощен инструмент, критичен за превишаване на целите, подобряване на критичните работни отношения и създаване на здравословно, продуктивно работно място и организационна култура.
